Интервю с ключаря, който спаси две жени и дете навръх Коледа | ключар автоключар 0888 44 24 64 денонощно ШЕРЛОК ГРУП

Интервю с ключаря, който спаси две жени и дете навръх Коледа

Автоключарски услуги от Шерлог Груб

Днес няма да ви запознаваме с историята на популярни лица от телевизията, нито ще ви натъжим с някаква лоша новина. Днес се срещаме с един човек, който не е поп звезда, нито познат актьор, дори не е бил в къщата на VIP Brother.

Срещаме ви вербално с един човек, който е избрал за своя професия ключарството. Бяхме вдъхновени за тази среща, тъй като останахме очаровани от нещо, което, г-н Добри Куцаров – управител на фирма за ключарски услуги Шерлок, направи на Коледа. Малко по-късно в разговора, ще ви запознаем и с тази история, а сега вижте кой е…

Здравейте, бихте ли се представили на нашите читатели!

– Здравейте, казвам се Добри Куцаров , занимавам се със собствен бизнес, който от години развивам, семеен съм и общо взето не мога да споделя нищо помпозно и комерсиално за себе си, като прелюдия.

Срещата ни е факт, точно заради професията ви, която ни и запозна с вас всъщност. Ще запознаете ли и аудиторията ни с нея.

– Разбира се! Аз обичам работата си. Тя е, нека не кажа голяма дума, но поне 80% от живота ми. Управител съм на фирма „Шерлок“. Ключарски услуги най-общо казано, но и много повече от това, както вие сами видяхте на Коледа (смее се)

Да, нямах търпение да стигнем до там. Нека ви попитам в тази връзка – има ли почивен ден за един ключар?

– Ами, вижте, всеки преценява колко и какво може да даде от себе си на своята професия. Накратко казано съм се лишил от времето си, съня си и други важни неща, за да предлагам на клиентите ми качествена услуга по всяко време. Няма да коментирам случаи, в които участват жени и деца, какъвто беше скорошният. Та, не – почивен ден няма.

Нека не държим читателите под напрежение. Накратко ще въведа в историята като главно действащо лице. На 25-ти декември, пазарувах в магазин от голяма верига, който се намира в Красна поляна. Бях придружена от братовчедка ми и племенника ми и съвсем естествено прибрахме детето в колата, а ние се заехме с прибирането на багажите. Малкият е само на две и явно съм пропуснала, че давайки му ключовете, за да си играе, докато подреждаме покупките, детето може и да натисне някое копче. Затварям багажника, с братовчедка ми се смеем и ни е супер, но опитвайки да отворя вратата няма – заключена. Поглеждайки към малкия, забелязвам че ключът все още е в ръката му. Започвам да инструктирам, ръкомахайки и да обяснявам кое копче трябва да натисне. Децата са изключително сетивни и усещат, когато нещо не е наред. Тогава Илиян (така се казва племенникът ми) изпуска ключа и започва да пищи истерично. Паникьосахме се, че детето е само в колата и е крайно неспокойно. Започнахме и двете да търсим контакти на ключари в района. Първи – не бил в града и ми затваря. Втори не работел на празници, трети дори не отговориха на обаждането ни. Не се отказахме и продължихме с търсенето, а и нямахме особен избор. Попаднахме на телефонния номер на фирма за ключарски услуги и забележете авариен ключар Шерлок. Няма да забравя трите мъчителни сигнала свободно, когато г-н Добри Куцаров вдигна телефона. Не знам как съм разказала случилото се, но си спомням, че около шестнадесет пъти споменах заключеното дете в колата, когато осъзнах, че отсреща ми се говори: „Г-жо, г-жо, успокойте се и само ми кажете къде точно се намирате!“ отговорих, а след това бях уверена, че до 15 мин., всичко ще бъде наред. Естествено се успокоихме, но детето продължаваше да се тревожи. Когато знаеш, че има кой да реагира, започват да ти идват по-разумни идеи и спокойствието си казва думата. С братовчедка ми се криехме и показвахме на малкия Илиян, а той започна да се залива от смях – приемаше го като съвсем непринудена игра и не усети кога мина времето, в което се появи г-н Добри Куцаров с неговия колега. Не мога да кажа колко време отне, но определено не беше много, и колата беше отключена. Очаквах, че господата ще бъдат доста намръщени, задето сме ги притеснили на празника, но за наша приятна изненада, те бяха толкова положителни, че ме накараха да се зарадвам за всичко, което се случи, защото попаднах на такава човечност и то, на един прекрасен празник. Професионализмът дори няма да го коментирам, а и не е водещ за настоящата среща. Разказах историята накратко, г-н Куцаров, сега искам да ви попитам – как се почувствахте вие, след тази история?

– Ако трябва да съм честен, такива случаи не са дефицит. Хората са напрегнати, мислят за много неща, динамиката ги е обзела – разсеяни са. Много често, по невнимание, ставаме свидетели на такива казуси. Дали има някой в автомобила, дали са забравени ключовете вътре или пък е загубен ключ от автомобил, жилище, офис… такива случаи не са единици. Това се оказа причината да помислим върху това, да създадем аварийни екипи, които да се отзовават. Понеже разказахте случая от 25-ти декември, ще се фокусирам върху него. Ами, да – лишил съм семейството си от присъствието ми за около час общо, но това е абсолютно нищожна саможертва, дори е смешно да се нарече така, при положение, че съм съдействал за спокойствието на трима души и най-вече за сигурността на едно невръстно дете. Температурите бяха ниски, колко е била топла колата ви?! Редно ли е едно дете да стои затворено в нея, аз да съм наясно с това и да ви затворя телефона!? Нека сме хора, не само в разговор на маса, но и в действията си.

Изпитвахте ли доза колебание, дали да се отзовете?

– Мисля, че индиректно отговорих на този въпрос. Нито съм изпитал колебание, нито ще ми се случи да изпитам. Това е работата ми. Аз предлагам ключарски услуги, аз предлагам аварийни ключарски услуги в София и извинете, ама къде ми отива аварийната услуга, ако ви оставя сами със заключената кола. В България, ако всеки върши работата си на максимум, ще процъфтим. Такова е моето виждане, така уча децата си и това считам за правилно. Не можеш да имаш претенции, че си професионалист и само да извличаш от професията си. Професионалистът дава, той влага – влага време, знания, технологии и нека е заучено, но да – отдава се на работата си.

Какво ще посъветвате хората, за да не изпадат в подобни ситуации, като моята?

– Вашият случай беше доста комичен, изключвайки паниката на детето, разбира се. Не можете да давате ключовете си на дете, също както не можете да му дадете блистер с лекарства и нещо подобно. После – изградете си навик. Определено място, където да си слагате ключовете всеки път – джоб на яке, чанта и други. Никога не оставяйте ключа си в багажник, на седалката и изобщо на място, където неволно можете да го заключите.

Аз още веднъж искам да ви благодаря, както за професионалната ви, но и човешка реакция, така и за настоящата среща и отделеното време.

– Аз също благодаря! Искам само да добавя нещо – паниката е най-лошият спътник, в каквито и да били ситуации. Мислете рационално, когато възникне проблем. Ако отстраняването му не е в компетенциите ви, не опитвайте сами и не губете време, а се свържете със специалисти.

Ние ви открихме в интернет. Има ли друг начин да ви намерят и нашите читатели, ако имат нужда от услугите ви?

– Да, имам уеб сайт, в който, както сами сте се уверили, има достъпни координати на Шерлок. Ако някой се нуждае от професионалните ми услуги, има как да ме открие бързо и лесно.